Легендарният поет Недялко Йорданов с разтърсващ пост в социалните мрежи. Творецът

Легендарният стихотворец Недялко Йорданов с разтърсващ пост в обществените мрежи. Творецът от Бургас всеки ден споделя със своите другари, фенове и почитатели в обществената мрежа по едно свое стихотворение. Днес то е тъжно. Ето какво написа:

Скъпи другари, извинете ме, че ми се желае да споделя нещо, което нощес ме порази и потресе. Обади се по джиесема Ели – брачната половинка на моя другар Петър Пейков, с който дружно сме делили грижи и опасности и преди и в този момент... Тя плачеше и единствено повтаряше " Петьо си отива. Бърза помощ не идва към този момент втори час.. " Как да оказа помощ... Аз съм в Бургас, а те в София. Звъннах на познати лекари, те незабавно се отзоваха: " Нека го докарат в незабавното поделение ". Но " Бърза помощ я няма. Ели вика такси и когато се качва да го придвижи някак си по стълбите, го намира лежащ на пода... Бездиханен... Без пулс... Мъртъв.

След като шест часа гледах по какъв начин нашите избраници в Парламента се лаят като кучета, пристигна ми допълнително това грубо прекарване. Помислих си, той е единствено 20 дни по-малък от мен... Отива се нашето изстрадало потомство....

ПЕТЬО СИ ОТИВА...

Aх, по какъв начин пищеше Ели... Как пищеше...

на телефона...Ужас... Страшно беше...

Не можех да допускам... Тя... Свенлива...

Крещи и плаче: " Петьо си отива!..

Сама съм... " Бърза помощ не идва.

Два часа към този момент... Той не се надига... “

А тв приемникът от там се чува

по какъв начин " Бърза помощ “ за пари стачкува.

Как да оказа помощ, Господи, сега...

И като че ли всичко...всичко е на лента...

Делят ни триста километра цели...

" Кураж!... Почакай... Успокой се, Ели...

Бургас е запустял... А София е луда...

Закрит е Парламентът по насила.

Ще се избият вътре... Стара мода

във името свещено на народа.

А тя ридае... Нежна... Полужива...

" Недялко, скъпи, Петьо си отива... “

Приятелят ми... Който самичък изиска

за моя спектакъл да поеме риска.

Единствен... Той... От всички секретари...

А всеки скри се кой, когато свари...

И след десети всеки се изпъчи

да се изтъкне какъв брой се е мъчил.

Той... Мой връстник... А беше здрав и радостен...

Навън е още ранна топла есен.

И той не може към този момент да я види...

И шепне Ели: " Петьо си отиде!.. “

Не мога да допускам... Плача изумен...

Дошли... И смъртен акт му е написан.

И траурна организация незабавно....

И прецизни.. Точни... Както се поставя...

Как да преглътна, демон да го вземе...

Жестоки хора във грубо време.

И няма смисъл всяка опозиция...

И слушам единствено: " Петьо си отива... “

20 октомври 2022г.